Небето над България

Татул и Беглик Таш: скални светилища и небе

Татул в Източните Родопи и Беглик Таш край Приморско са скални светилища, изследвани археологически през последните десетилетия. Че са били места за обреди, е добре обосновано. Твърденията за точно астрономическо наблюдение обаче са хипотези, а в достъпните ми източници не открих публикувани измервания, проверени от независими изследователи.

Две скални светилища, два различни въпроса

В България има скални обекти, които от дълго време вълнуват и учени, и пътешественици. Два от тях са Татул в Източните Родопи, край Момчилград, и Беглик Таш (на тюркски „камъкът на бея“) в Странджа, близо до Приморско. За тях често се казва, че са „древни обсерватории“. Тук разделяме три неща: какво е установено, какво е тълкуване и какво е хипотеза.

Беглик Таш: какво се знае

Обектът е естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове. Според българската Уикипедия те са се образували на място чрез сферично изветряне на скалите на Росенския плутон. Същият текст го поставя сред най-големите праисторически мегалитни светилища у нас и посочва период от XIV в. пр. Хр. до V в. сл. Хр. Археологическото проучване започва в началото на 2000-те години. Според Уикипедия екипът е от Регионалния исторически музей в Бургас и се води от Цоня Дражева и Димитър Недев. Същият източник отбелязва, че културните пластове са силно разбъркани от свличания и ерозия. Това затруднява датирането и тълкуването.

Туристическите описания споменават каменно „брачно ложе“, жертвени камъни с издълбани вани и улеи и долмен, наричан „свещена пещера“. Тълкуването за ритуален брак между Бог Слънце и Богинята майка се предава като мнение на археолози, но в достъпните ми източници то не е свързано с конкретна публикация. Затова го приемаме като тълкуване, не като установен факт.

Беглик Таш и небето: хипотези

Историческият музей в Приморско представя обекта като астрономическа обсерватория. Там се предполага, че основните каменни единици са ориентирани към изгрева на Сириус и към движението на Слънцето през сезоните. Други популярни източници говорят за „астрономически часовник“ от 16 плоски кръгли камъка. Това са хипотези. В прегледаните от мен източници не открих публикувани измервания на азимути (посока по хоризонта, в градуси) с оценка на грешката. Не открих и независима проверка на тези твърдения. Единственото число за ориентация, което намерих, е азимут 162° за един от долмените, дадено в каталог на балкански мегалити. То описва посоката на самия долмен и не доказва астрономическо предназначение.

Татул: какво се знае

Татул е скален масив, чийто връх е оформен като пресечена пирамида. Според Уикипедия комплексът включва саркофагоподобна изсечена гробница, четириъгълно легло за олтар и кладенец. Разкопките през 2004–2009 г. са водени от Николай Овчаров. По намерени фрагменти от глинени съдове той отнася най-ранното използване на мястото към края на V и началото на IV хил. пр. Хр. Намирани са и култови предмети, като глинени идоли и изображение на Бога Слънце.

Най-известното название на обекта, „светилището на Орфей“, е хипотеза. Уикипедия отбелязва, че през 1980-те години Иван Венедиков изказва предположение за свързването на хълма с Орфей. По-късно Николай Овчаров го развива, като твърди, че това е храм на Орфей. Туристически източници определят тази идея като силно спорна, а Уикипедия споменава и научна критика срещу твърдението за „единствения локализиран храм на Орфей“. Затова названията „светилище на Орфей“ и „гробница на Орфей“ е добре да се четат като популярни имена, а не като доказан факт.

Някои туристически описания посочват, че изсечената гробница е ориентирана на изток. Не открих научна публикация, която да измерва тази ориентация или да доказва, че е свързана със Слънцето. Така че и това остава наблюдение, което чака проверка.

Защо ориентациите изискват предпазливост

Изгревът на Слънцето в дните на слънцестоенето и равноденствието е точно изчислим. Той обаче зависи от географската ширина и от формата на хоризонта. Подобно е положението със Сириус: мястото на изгрева му се променя през хилядолетията заради прецесията (бавното люлеене на земната ос). Затова астроархеолозите искат два вида доказателства. Първото са измервания на място. Второто е сигурно датиране на структурите, които се измерват. Когато обект е бил използван от бронзовата епоха до късната античност, а пластовете са разбъркани, това е трудно. Скалата може да сочи към изгрева и случайно, а човек, който търси съвпадения, винаги ще намери някое.

Какво остава сигурно и красиво

Без съмнение е, че хората от древността са избирали високи, впечатляващи скали за обреди. Много е вероятно Слънцето да е имало важно място в света им. Конкретните „календари“ и „обсерватории“ обаче трябва да се нарекат хипотези, докато не бъдат измерени и публикувани. Ако посетите някой от обектите, наблюдавайте изгрева или залеза сами и запишете какво виждате. Съветите как да гледаме небето ще ви помогнат. За връзката на народната култура със Слънцето вижте и Перперикон и Слънцето и Слънцето в българските обичаи.

Бележка за източниците

Използвах Уикипедия, сайта на Историческия музей в Приморско и туристически и популярни описания. Те са допълнение, не научни публикации. Затова тук не твърдим нищо по-категорично от тях.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност · Благодарности