Небето над България

Слънцето в българските обичаи: Еньовден, Игнажден, Коледа

Слънцестоенията са факт от астрономията: те идват от наклона на земната ос. Българският народен календар ги е отбелязал с празници – Еньовден през лятото, Игнажден и Коледа през зимата. Тук разделяме ясно науката от традицията.

Астрономията: защо има слънцестоене

<cite index="25-7">Земната ос е наклонена на около 23,4° спрямо орбиталната равнина (еклиптиката).</cite> <cite index="27-7,27-8">Два пъти в годината един от полюсите е най-силно наклонен към Слънцето и Слънцето е точно над един от тропиците. Тези моменти са слънцестоенията.</cite>

<cite index="27-9">Юнското слънцестоене е между 20 и 22 юни.</cite> <cite index="28-8">Тогава в Северното полукълбо Слънцето достига най-високата си точка на обяд, а денят е най-дългият в годината за местата извън тропиците.</cite> <cite index="27-11">Декемврийското слънцестоене е между 20 и 23 декември.</cite> <cite index="28-9">Тогава в Северното полукълбо Слънцето е най-ниско на обяд, а нощта е най-дълга.</cite>

Самата дума „слънцестоене“ описва видимото движение. <cite index="26-8,26-9">Половин година Слънцето изглежда да се издига на север, а след това половин година слиза на юг. При всяко слънцестоене това движение сякаш спира и посоката се обръща.</cite> Така се редуват и сезоните. <cite index="22-8,22-9">Когато северният полюс е наклонен към Слънцето, до северната половина на планетата стига повече светлина и настъпва лято. Когато е наклонен встрани, светлината е по-малко и настъпва зима.</cite>

Това е науката. Нататък разказваме какво е съхранила народната памет. Описанията следват публикации за народния календар. За академични подробности виж изследванията на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Еньовден: около най-дългия ден

Еньовден се отбелязва на 24 юни. <cite index="6-1">Свързва се с лятното слънцестоене. Датата 24 юни идва от стара римска традиция, в която слънцестоенето условно се е отбелязвало около този ден.</cite> Астрономическото слънцестоене не е винаги на тази дата, затова празникът е „близо до“ него, а не точно върху него. <cite index="4-6,4-7">В народното разбиране Слънцето достига върха си и оттам започва бавно да слиза към зимата.</cite> <cite index="3-2">Затова се казва, че с Еньовден идва далечното начало на зимата.</cite>

Най-образният обичай е свързан с изгрева. <cite index="3-3">Вярва се, че сутринта на празника Слънцето „трепти“ и „играе“, и който види това, ще има добра година.</cite> Според някои описания затова хората са ставали преди разсъмване.

Друго известно занимание е берането на билки. <cite index="3-4">Смята се, че билките имат най-голяма сила на Еньовден, особено на изгрев.</cite> <cite index="3-6">От тях се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.</cite> <cite index="5-10">Девойките гадаят за любов, като пускат във водата цъфтящи клонки от еньовче.</cite> Това са обичаи и поверия, а не съвети. Празникът е и за огньове, хора и песни. <cite index="5-11">Палят се огньове, около които се играят хора.</cite> Празникът има и други имена, например Яневден и Иванден.

Игнажден: „раждането“ на новото Слънце

Игнажден е на 20 декември, в самото начало на прозореца, в който пада декемврийското слънцестоене. <cite index="13-3">Свързва се с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, календарно близко до деня на зимното слънцестоене.</cite> <cite index="10-2,10-3">В народната песен се пее за Божа майка, която се мъчи от Игнат до Коледа. Затова Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници.</cite>

Празникът носи и имена като <cite index="12-12">Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.</cite> Имената подсказват, че това е начало на нов цикъл.

В много описания се среща огънят като земен образ на Слънцето. <cite index="12-1">Паленето на земния огън има за цел по принципа на имитативната магия да подсили небесната светлина в дните, когато тя грее най-слабо.</cite> Това е тълкуване на обичая, не наблюдение от астрономията.

Най-характерният обичай е полязването. <cite index="10-10">Стопанките следят какъв човек най-напред ще прекрачи прага.</cite> Гостът носи пожелания за новата година. Тогава се избира и бъдникът, <cite index="15-4">дървото, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер.</cite> <cite index="15-5">Коледарите си избират водач и разучават песните.</cite>

Има и народно наблюдение: <cite index="12-9">от Игнажден денят започва да расте по-бързо.</cite> Астрономически най-кратък е денят около слънцестоенето. След него светлото време се увеличава бавно, а не рязко. Народният календар говори с образи, а не с хронометър.

Коледа: светлината се връща

Коледа, 25 декември, идва няколко дни след слънцестоенето. Българската традиция я пази като празник на семейството, на трапезата и на коледарските песни. Етнографи свързват гаданията и пожеланията от този период със зимното слънцестоене. Така например е в публикация с етнографа Диана Жекова. Тук виждаме идеята за връщане на светлината, но в духа на народния календар, не на астрономията.

Как да ги четем заедно

Астрономията обяснява защо Слънцето стига най-високата и най-ниската си точка: заради наклона на оста. Традицията дава на тези точки смисъл – връх на лятото и „раждане“ на новата светлина. Двете не си противоречат, стига да не ги смесваме. Народният календар не твърди, че Слънцето причинява събития. Той превръща наблюдението на небето във време за общност, песен и пожелание.

Можеш да видиш датите на слънцестоенията и фазите на Луната в календара на приложението: Луна и затъмнения. Прочети още за слънцестоенето и сезоните в свързаните статии.

Отделна тема са „слънчевите“ светилища като Перперикон и Татул. Хипотезите за ориентация на такива светилища разглеждаме отделно, като ясно посочваме чии са.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност