Небето — астрономия

Равноденствие: пролетно и есенно

Равноденствие е моментът, в който Слънцето пресича небесния екватор – два пъти годишно, около 20 март и около 22–23 септември. Тогава Слънцето изгрява почти точно на изток и залязва почти точно на запад, а денят и нощта са близки по дължина, но не са съвсем равни.

Равноденствието е едно от четирите ключови събития в годишния път на Слънцето. Името идва от идеята за „равни дни и нощи“, но астрономическата истина е малко по-фина и по-интересна. Нека я разгледаме стъпка по стъпка.

Слънцето пресича небесния екватор

Небесният екватор е продължението на земния екватор върху въображаемата небесна сфера. Земната ос е наклонена с около 23,4° спрямо перпендикуляра към орбиталната равнина, затова през годината Слънцето изглежда да се движи по небето на север и на юг от този екватор. Видимият път на Слънцето сред звездите се нарича еклиптика, а двете точки, в които тя се пресича с небесния екватор, са точките на равноденствие.

В момента на равноденствие деклинацията на Слънцето (ъгловото му разстояние от небесния екватор) е 0°. Лъчите му падат отвесно над екватора на Земята, а границата между осветената и тъмната страна минава през двата полюса. Това е причината Слънцето да изгрява почти точно на изток и да залязва почти точно на запад – от почти всяка точка на планетата.

Важно е, че равноденствието е миг, а не цял ден. Астрономите го дават с точен час по универсалното време (UTC), а в различните часови зони датата може да е различна.

Пролетна и есенна точка

Равноденствията са две:

• Мартенско равноденствие – около 20 март. В северното полукълбо то се нарича пролетно (вернално), защото Слънцето преминава от южната към северната страна на небесния екватор и дните започват да стават по-дълги от нощите. В южното полукълбо същото събитие бележи началото на есента.
• Септемврийско равноденствие – около 22–23 септември. В северното полукълбо то е есенно, защото Слънцето преминава на юг от екватора. В южното полукълбо това е началото на пролетта.

Така „пролетно“ и „есенно“ зависят от полукълбото. Затова астрономите често използват неутралните имена мартенско и септемврийско равноденствие. Повече за сезоните ще намерите в статията Сезоните, а за другите две ключови събития – в Слънцестоене.

Датите леко се изместват от година на година, защото тропическата година не е точно цяло число дни, а високосните години връщат календара обратно. Затова през XXI век мартенското равноденствие по универсалното време почти винаги е на 20 март, а в отделни години – на 19 или 21 март.

Точката на мартенското равноденствие има и специално значение като начало на отчитане на екваториалните координати – по нея се мери т.нар. ректасцензия. Исторически тя е била в съзвездие Овен, затова се е наричала „точка на Овена“. Заради прецесията – бавното полюляване на земната ос с период около 26 000 години – тази точка бавно се премества назад по небето и днес се намира в съзвездие Риби.

Защо денят и нощта не са точно равни

Най-популярното схващане е, че на равноденствието денят е точно 12 часа, а нощта – 12 часа. В действителност денят е малко по-дълъг. Има две основни причини:

1. Определението за изгрев и залез. Изгрев се счита моментът, когато горният ръб на слънчевия диск се показва над хоризонта, а залез – когато този ръб изчезва. Слънцето не е точка, а диск с видим диаметър около половин градус, затова денят започва малко по-рано и свършва малко по-късно, отколкото ако се мери по центъра на диска.
2. Атмосферната рефракция. Въздухът пречупва светлината, така че при хоризонта виждаме Слънцето малко по-високо, отколкото е в действителност. Ние го виждаме още когато геометрично е под хоризонта, което удължава деня с още няколко минути.

Резултатът е, че на повечето географски ширини денят в деня на равноденствието е по-дълъг от нощта с няколко минути. Денят, в който светлата и тъмната част са най-близо до равенство, се нарича екилукс (equilux – „равна светлина“). Той не съвпада точно с равноденствието: в средните ширини на северното полукълбо настъпва няколко дни преди мартенското и няколко дни след септемврийското равноденствие (в южното полукълбо е обратно), а точната дата зависи от географската ширина.

Изключение са местата близо до полюсите, където около равноденствието Слънцето изгрява или залязва за първи или последен път през годината, и поведението на деня е съвсем различно от това в умерените ширини.

Равноденствието в културите

Много култури са свързвали това събитие с новото начало или с баланса.

• Новруз – персийската Нова година, отбелязвана в деня на мартенското равноденствие. Празнува се в Иран и в много други страни от Централна и Югозападна Азия.
• Чичен Ица – в Мексико, около равноденствията, светлината и сянката по стълбите на пирамидата Ел Кастильо създават ефект, наподобяващ змия, спускаща се по стълбището. Той привлича много посетители всяка година.
• Япония – и двете равноденствия са официални празници (Shunbun no Hi – „Ден на пролетното равноденствие“, и Shūbun no Hi – „Ден на есенното равноденствие“), свързани с почит към предците и с природата.
• Календарът – мартенското равноденствие стои в основата на изчисляването на датата на Великден в християнската традиция, чрез условна календарна дата за равноденствието.

В астрологичната традиция мартенското равноденствие е началното място на тропическия зодиак – 0° Овен. Това е условност на традицията, не твърдение, че звездите влияят на събитията; повече ще разберете в Тропически и сидерален зодиак.

Накратко

Равноденствието е точен астрономически миг, в който Слънцето пресича небесния екватор. Денят и нощта са тогава близки, но не равни – заради размера на слънчевия диск и пречупването на светлината в атмосферата. Това е хубав повод да излезете навън и да погледнете накъде изгрява Слънцето – ще го видите почти точно на изток. Ако искате да разберете повече за звездата, която стои в центъра на всичко това, прочетете Слънцето, а за планетата, от която наблюдаваме – Земята.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност