Небето — астрономия

Слънцестоене: най-дългият и най-краткият ден

Слънцестоенето е моментът, в който Слънцето достига най-северната или най-южната си точка спрямо небесния екватор. Случва се два пъти годишно, около 21 юни и 21 декември. Причината е наклонът на земната ос от около 23,4°, а не промяна в разстоянието до Слънцето.

Какво е слънцестоене

Слънцестоенето е моментът, в който Слънцето достига най-голямото си отклонение на север или на юг от небесния екватор. Това отклонение е около 23,4° и е равно на наклона на земната ос. Думата идва от латинските sol (Слънце) и sistere (спирам, застивам): през дните около слънцестоенето обедната височина на Слънцето почти не се променя и то сякаш за кратко „спира“, преди да тръгне в обратна посока.

Слънцестоения има две всяка година: около 20–21 юни и около 21–22 декември. Важно е, че слънцестоенето е точен миг, а не цял ден. Когато казваме „най-дългият ден“, имаме предвид деня, в който този миг се пада. Датата може леко да се различава от година на година, защото календарната година не съвпада точно с астрономическата и има високосни години. От място на място датата се различава заради часовия пояс.

Защо денят е най-дълъг или най-къс

Основната причина за сезоните и за разликата в дължината на деня е наклонът на земната ос. Оста сочи почти в една и съща посока в пространството, докато Земята обикаля Слънцето. Затова през едната част от годината Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, а през другата – от него.

Честа грешка е да се мисли, че лятото настъпва, когато Земята е по-близо до Слънцето. Всъщност Земята е най-близо до него в началото на януари, когато в Северното полукълбо е зима. Разстоянието променя получената светлина съвсем малко в сравнение с ефекта на наклона.

Най-високата и най-ниската точка на Слънцето

През годината Слънцето описва по небето път, наречен еклиптика. Тя е наклонена спрямо небесния екватор и затова Слънцето се издига и спуска по небето на север и юг през годината.

• При юнското слънцестоене Слънцето е в най-северната си точка. За наблюдател в Северното полукълбо то изгрява най-северно, по пладне е най-високо и денят е най-дълъг. В този миг Слънцето е в зенита (точно над главата) на Тропика на Рака, на около 23,4° северна ширина.
• При декемврийското слънцестоене Слънцето е в най-южната си точка. В Северното полукълбо то се издига ниско, дъгата му по небето е къса и денят е най-кратък. В зенита е над Тропика на Козирога, на около 23,4° южна ширина.

Междинните моменти, когато Слънцето пресича небесния екватор, са равноденствията, а четирите ключови точки заедно очертават сезоните.

Северно и южно полукълбо

Слънцестоенията са противоположни в двете полукълба. Когато в Северното полукълбо е лятно слънцестоене през юни, в Южното е зимно, и обратно през декември. Затова в Австралия или Чили най-дългият ден е около декември.

Разликата в дължината на деня зависи от географската ширина:

• На екватора денят е около 12 часа през цялата година и слънцестоенията почти не променят това.
• Колкото повече се отдалечаваме от екватора, толкова по-голяма е разликата между летния и зимния ден.
• Северно от Северния полярен кръг (около 66,5° с.ш.) около юнското слънцестоене Слънцето не залязва – т.нар. полярен ден или „среднощно слънце“, а около декемврийското не изгрява – полярна нощ. В Южното полукълбо е обратното, южно от Южния полярен кръг.

Един често забравян нюанс

Най-късият ден не съвпада с най-ранния залез, а най-дългият – с най-късния. В средните северни ширини най-ранният залез е в началото на декември, а най-късният изгрев – в началото на януари. Причината е, че слънчевото време, показвано от слънчев часовник, и равномерното време на часовниците се разминават през годината (т.нар. уравнение на времето). Продължителността на деня обаче наистина е най-малка при декемврийското слънцестоене.

Слънцестоенето в древните паметници

Много древни общности са строили със съзнание за тези мигове. Изследването на подобни връзки между сгради и небесни явления се нарича археоастрономия.

• Стоунхендж в Англия е свързан със слънчевата ос: при юнското слънцестоене Слънцето изгрява над Камъка на петата (Heel Stone) в посока на главната алея, а при зимното слънцестоене залезът е подравнен със същата ос в обратната посока. Монументът е изграждан на етапи преди хилядолетия.
• Нюгрейндж в Ирландия е каменна гробница на около 5000 години. При изгрева около декемврийското слънцестоене лъч светлина навлиза през отвор над входа и осветява вътрешната камера за кратко време.

Едва ли някога ще узнаем напълно какво значение са влагали строителите в тези подравнявания. Съвременните учени са предпазливи: подравняването е добре измеримо, а смисълът му остава предмет на изследване.

Празници около слънцестоенето

Слънцестоенията отдавна са повод за празници. Това са културни традиции, а не астрономически факти:

• В Северна Европа зимното слънцестоене е свързвано с празника Юл (Yule), а лятното – с празника на средата на лятото (Midsummer), отбелязван с огньове и цветя.
• В Китай празникът Дундзъ (Dongzhi) около декемврийското слънцестоене е време за семейни събирания.
• В Андите празникът Инти Райми (Inti Raymi) почита Слънцето около юнското слънцестоене, когато в Южното полукълбо е зима.
• В България Еньовден (24 юни) е свързан с лятното слънцестоене в народния календар и с билкарски обичаи.

Накратко

Слънцестоенията показват накъде е наклонена Земята спрямо Слънцето. Те са най-ясният видим знак за годишния ход на светлината: от най-краткия ден, след който светлото време започва да расте, до най-дългия, след който постепенно намалява. За по-широк поглед вижте и Слънцето.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност