Небето над България

Перперикон и Слънцето: какво казват археолозите

Перперикон в Източните Родопи е скално светилище и по-късно град. Според проф. Николай Овчаров там се е почитало Слънцето, но това е негова хипотеза. Не открихме публикувано, проверимо изследване за астрономическата ориентация на обекта и затова не твърдим такава.

Къде е Перперикон

Перперикон е археологически комплекс в Източните Родопи, край Кърджали. <cite index="18-5">Намира се на около 470 метра надморска височина и се смята за един от най-старите мегалитни паметници. <cite index="16-1">Проф. Николай Овчаров започва мащабни разкопки през 2000 г.</cite> Затова повечето публични сведения за Слънцето на Перперикон идват от неговия екип. В статията ясно разделяме находките от тълкуванията.

Какво е намерено

Сред находките са скални олтари. <cite index="13-6,13-7">Първите са изсечени в Бронзовата епоха, а един от тях е висок около 3 метра</cite>. Има и кръгъл олтар с диаметър почти 2 метра. Овчаров разказва и за други находки: <cite index="10-17">бронзова статуетка на Аполон, вотивни плочки с Тракийския конник и много монети от различни епохи</cite>.

Най-често цитираното откритие е кръгла сграда от римско време. <cite index="9-5">Състои се от два концентрични кръга, вътрешен с диаметър около 7,5 м и външен от близо 15 м</cite>. <cite index="9-9,9-10">В центъра има издълбана в скалата яма с пепел и каменен куб с легенче, в което са горели благовония. Според Овчаров там е поддържан „вечен огън“</cite>. <cite index="3-5">Той датира сградата от III–IV век</cite>.

Тълкуването: хипотеза за храм на Слънцето

Връзката със Слънцето е тълкуване на археолога, а не измерен факт. <cite index="9-12">Самият Овчаров казва, че все още няма крайни заключения, но смята сградата за храм, посветен на култа към слънцето</cite>. Той свързва сградата и с римската епоха. <cite index="9-13">Според него във втората половина на III век император Аврелиан налага в Римската империя култа към Непобедимото слънце (на латински Sol Invictus)</cite>.

Овчаров вижда и по-стара приемственост. <cite index="5-1,5-2">Той сочи връзка със стария храм на Тракийския конник, на около 200 метра оттам, който също е кръгла сграда с олтар в центъра, но много по-ранна</cite>.

За най-ранните времена има още по-смела хипотеза. <cite index="13-4,13-5">Овчаров допуска, че най-ранната дейност е била около светилище на култа към слънцето на високо място и сочи като довод изображения върху керамика от каменно-медната епоха</cite>. Това е хипотеза на един изследовател. В тази статия не я представяме като установена.

Спорът за Дионис

Овчаров свързва обекта и с Дионис. <cite index="2-1">Според него Перперикон е светилището на Дионис на тракийското племе сатри</cite>. <cite index="2-2,2-3">Водещи траколози, сред които проф. Валерия Фол, са категорично несъгласни</cite>. Затова Дионис и Слънцето на Перперикон са въпроси, по които специалистите още спорят.

А ориентацията към Слънцето?

Това е най-интересният въпрос за любителите на небето, а честният отговор е кратък. В източниците, които проверихме, няма публикувано астрономическо измерване. Не намерихме анализ, който да показва, че светилището или някой олтар е подравнен към изгрев или залез при слънцестоене или равноденствие. Затова не твърдим такава ориентация. В някои популярни текстове се споменава, че от хълма се вижда изгревът. Това е описание на гледка, а не доказателство за умишлено подравняване.

За да е проверимо, едно твърдение за ориентация би трябвало да има няколко неща:

• измерен азимут (посока по хоризонта) на конкретна структура;
• данни за релефа на хоризонта;
• датировка на структурата;
• публикация, която друг изследовател може да провери.

По принцип астрономията дава рамка за такива проверки. Точката на изгрева на Слънцето се мести по хоризонта през годината между две крайни положения при слънцестоенето. При равноденствието изгрява приблизително на изток. Затова изследователите на древни обекти сравняват посоките на постройките с тези точки. Без измерване за Перперикон обаче това остава само метод, а не резултат.

Как да четем всичко това

Слънцето е било важен символ в много древни култури. За Перперикон проверимо е следното: скалните олтари, кръглите сгради и находките от различни епохи. Тълкуванията за култа са хипотези и имат автор. Когато видите заглавие, че „археолозите доказали“ слънчев календар или точна ориентация, потърсете публикацията зад него. Ако я няма, най-честният отговор е „още не се знае“, а това не е недостатък на науката.

Ако посетите Перперикон, наблюдавайте как светлината пада по скалите сутрин и привечер. Така ще усетите защо мястото вдъхновява, без да е нужно да търсите доказателство. Ако искате да планирате наблюдение, първо си изяснете посоките и вижте как да гледаме небето.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност