Небето над България

Българските народни имена на звездите и съзвездията

Българският фолклор има свои имена за небето: Кумова слама за Млечния път, Колата за Голямата мечка, Квачката и Власците за Плеядите, Зорница и Вечерница за Венера. Тук са само имената, за които има източник. Астрономическите факти са отделени от народните разкази.

Небето с български имена

Преди телескопите и каталозите хората са гледали небето и са го „четели“ със съзнанието на своя бит. Българската народна традиция е запазила собствени имена и разкази за звездите. В тази статия са събрани само имена, за които намерихме проверим източник. Астрономията е наука, а народните имена са културно наследство. Затова ги представяме като такова, редом със съвременните научни названия.

Кумова слама – Млечният път

Млечният път е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Откъм Земята виждаме звездите от нейния диск като бледа ивица. Научното име идва от латинското Via Lactea („млечен път“). В българския фолклор тази ивица е Кумова слама или просто Сламата. Преданието е записано в множество популярни преразкази. Според тях зимата била люта и на беден човек свършила сламата за воловете. Взел я тайно от кума си, но кошът бил пробит и сламата очертала следа. Така кражбата се разкрила. В един от вариантите кръстникът или ангел отсъжда сламата да грее и да напомня, че от кум не се краде. Разказът е морален: разпиляната слама се превръща в светла диря. Повече за галактиката четете в Млечният път, а за името – в Кумова слама.

Колата – Голямата мечка

Голямата мечка е едно от 88-те съзвездия, признати от IAU (Международния астрономически съюз). Седемте ѝ най-ярки звезди образуват „Големия черпак“, който е астеризъм (разпознаваема фигура, част от по-голямо съзвездие). Според популярни описания линията през двете крайни звезди на чашата на черпака, Мерак и Дубхе, сочи към Полярната звезда. Народът ни виждал в тези звезди волска кола. В едни разкази тя е нападната от вълк. В друг разказ мечка е впрегната вместо изядения вол и затова колата е „разкривена“. Така едно астрономическо съзвездие носи в българския фолклор съвсем различен образ. Вижте Голямата мечка и Голямата мечка в българската традиция.

Квачката и Власците – Плеядите

Плеядите са разсеян звезден куп в съзвездието Телец. С просто око обикновено се различават шест–седем звезди. Българите ги наричали Квачката, Квачката с пилците, Кокошката, Стожери и Власци. Според автор, цитиран от медиите, народът виждал шест, седем или осем пилета и кокошка, а купът се появявал на небето между Тодоровден и Гергьовден. В народните вярвания движението на Квачката е белег за годината. Така например поверие разказва, че ако залезе преди Никулден, годината ще е плодородна. Това е фолклорно поверие, а не научно твърдение.

Фолклористът Анчо Калоянов предполага, че ареалите на две групи варианти на една балада следват двете имена на Плеядите. При вариантите със седем братя името е Власци (седморката), а при тези с пет – Квачка с пиленца (петорката). Той свързва и преследването на Власците с Орач/Ралица, тоест Орион. Това е негова хипотеза за фолклорната астрономия, не общоприет факт. Тодор Моллов пък отбелязва, че в песни от Източна България Власците (Квачката) са свързани с определен сюжет в коледарските песни. Вижте Плеядите и Влашици и Плеяди.

Зорница и Вечерница – Венера

Венера е планета, а не звезда, и е най-ярката „звезда“ на небето след Слънцето и Луната. Тя се вижда ту сутрин преди изгрев, ту вечер след залез. Народната астрономия я възприема като две звезди. Сутрин е Зорница, а вечер – Вечерница. Според Речника на народната духовна култура на българите те са сестри. Според друг мит са сестри на Слънцето и Месеца: Зорница осветява пътя на Слънцето, а Вечерница – на Месеца. В същия речник са записани още местни имена: Зората, Голямата звезда, Утреница, Зората, Голямата звезда, Утреница и други. В радио материал са споменати и Деница, и Овчарската звезда. и други. В радио материал са споменати и Деница, и Овчарската звезда. Красива подробност е, че народът е видял две лица на един и същ небесен обект. Вижте Венера и Зорница и Вечерница.

Какво не твърдим

Народните имена са културно богатство, не астрономически твърдения. Не всяко име е познато в цялата страна: много от тях са местни. Затова за всяко име посочваме откъде идва, а когато няма източник, го пропускаме. Тълкуванията на фолклористите, например за връзката между звезди и обреди, са хипотези на техните автори. Те не са установени факти.

Как да потърсите тези образи

Топлите нощи на ясно небе са най-добри за разходка. Опитайте да намерите Колата по Големия черпак и да я покажете на близките си. Потърсете Квачката като малко мъгливо петно от тясно струпани звезди. Вижте дали Венера е сутрин или вечер, за да разберете коя от сестрите я гледате. Така един и същ наблюдател може да чете небето и с очите на науката, и с очите на традицията.

Надяваме се, че тези имена ще ви дадат повод да погледнете нагоре и да се замислите как са го правили хората преди нас. Ако знаете местно име, за което има записан източник, ще се радваме да го добавим.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност · Благодарности