Небето над България

Зорница и Вечерница: Венера в българския фолклор

В българския фолклор най-яркото светило след Слънцето и Луната е познато като Зорница сутрин и Вечерница вечер. Астрономията обяснява двойното име с геометрията на орбитата: Венера е вътре в орбитата на Земята и никога не се отдалечава от Слънцето повече от около 46–47°. Тази статия сглобява двата погледа, без да ги смесва.

Една планета, две имена

Ако някога сте излизали преди изгрев или малко след залез и сте виждали необичайно ярка „звезда“ ниско над хоризонта, най-вероятно сте гледали Венера. В българския фолклор тя е сред най-обичаните небесни образи. Според материал на Радио България за народните традиции най-много песни и приказни истории са посветени именно на нея. В същия материал се изброяват названията ѝ: Зорница, Зората, Овчарската звезда, Деница и Вечерница.

Трябва да е ясно как стоят нещата. Тази статия се опира на журналистически материал на Радио България и на популярни публикации. Тя не се опира на първични етнографски записи. Затова не претендира за пълнота и не твърди кое име къде и кога е било в употреба. За това са нужни публикациите на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Препоръчваме ви да ги потърсите.

Сестри на Слънцето и Месеца

По материала на Радио България легендите разказват, че Зорница и Вечерница са сестри на слънцето и месеца. Зорница, която грее сутрин, е по-млада и по-красива. Една популярна публикация, която препраща към Дарина Младенова, добавя подробност. Слънцето обича повече Зорница, а Месецът предпочита Вечерница. Това е разказ от традицията и няма отношение към астрономията. Показва обаче как хората са населявали небето със семейни отношения. Светилата са братя и сестри, а по-ярките са по-красиви.

В народните песни звездата често е мярка за времето. Радио България цитира стих за звездата, която „най-рано рани“, тоест изгрява най-рано, и която е „войвода слуга“. Зорница е най-ранната, онази, която стои на прага на деня.

Откъде идват имената

Популярна публикация, която се позовава на езиковедско обяснение, казва, че Зорница е праславянско име и е близко до Зора. Според същата публикация в различни краища се срещат и производни на „съмва се“ или на „утро“. Като примери са посочени Съмновачка, Утреница и Утринна звезда. Споменава се и Раница, от „рано“. Тези названия са пренесени от популярен източник. Преди да ги цитирате по-нататък, проверете ги в диалектни речници и етнографски студии. Корените са ясни за всеки, който говори български. Зората е разсъмването, а вечерта е часът на вечерницата.

Защо астрономията ги слива в едно

Народът е различавал две звезди. Астрономията казва, че това е една планета. Обяснението е в орбитата. Според астрономическата публикация на timeanddate Венера не стига до всяка точка на небето. Разстоянието между Слънцето и планетата, гледано от Земята, се нарича елонгация и се мери в градуси. Най-голямото ѝ отклонение от Слънцето е около 46°. Друг прегледен източник дава диапазон 45–47° за най-голямата елонгация на Венера. Причината е, че Венера обикаля по-близо до Слънцето от Земята. Орбитата ѝ е почти кръгова, а средното ѝ разстояние до Слънцето е около 0,72 астрономически единици (разстоянието Земя–Слънце е 1).

Затова Венера се вижда само в посока към Слънцето: ниско на запад след залез или ниско на изток преди изгрев. Като „вечерна звезда“ тя блести около девет месеца. След това бързо преминава пред Слънцето и става „утринна звезда“. След около девет месеца минава по-бавно зад Слънцето и пак се връща във вечерното небе. Пълният цикъл, който астрономите наричат синодичен период, трае 583,92 денонощия, около 19 месеца.

Източна и западна елонгация

Названията са малко подвеждащи. Най-голямата вечерна елонгация се нарича „източна“. Тя е на изток от Слънцето по небесната сфера, а Венера свети на западния небосвод. Най-голямата утринна елонгация е „западна“. Около най-голямото си отдалечаване Венера изглежда приблизително наполовина осветена, защото ъгълът Слънце–Венера–Земя е близо до 90°. Фазите ѝ приличат на лунните и се виждат с малък телескоп. Това е разликата между гледане с очи и гледане с уред. Венера не е звезда, макар народното име да я нарича така.

Два погледа, едно небе

За фолклора двете имена са две сестри, едната на зората, другата на здрача. За астрономията те са една планета на различни места от орбитата си. Не се налага да избирате между тях. Научният факт не прави песента по-малко красива. Колкото повече знаем за цикъла на Венера, толкова по-ясно виждаме защо хората са я наричали по два начина.

Ако искате да я потърсите, използвайте приложението. Календарът на небето показва кога Венера е сутрин и кога вечер. Погледнете и статията за Венера, и за народните имена на звездите. Ако ви интересува как традицията назовава други светила, прочетете за Влашици (Плеяди) и за Кумова слама. Спокойно можете да добавите и поглед към Венера в астрологията, като помните, че астрологията е културна традиция, а не наука.

За вдъхновение

След следващата ясна вечер или утрин потърсете Венера. Може би ще се запитате дали тази вечер е Вечерница или утре сутрин ще е Зорница. Вие ще знаете, че е същата, неизменна светлина, която само сменя мястото си спрямо Слънцето.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност