Небето над България

Власци и Квачката с пиленцата: Плеядите (M45) в България

Плеядите са малка и лесно разпознаваема групичка звезди в Бик. В българската традиция са познати под много имена: Власи, Власци, Квачката с пиленцата, Стожари. Астрономите ги наричат разсеяния звезден куп M45 (Messier 45).

Малка групичка, много имена

Щом вдигнете поглед към зимното небе, може да забележите мъничко ято бледи звезди, събрани тясно една до друга. Това са Плеядите. В българската народна традиция те никога не са имали само едно име. Речникът на народната духовна култура на българите изброява цяла върволица названия: Власи, Власци, Влашкови, Влашковци, Квачка с пилци, Кокошката с пиленцата, Клонката, Кловачката, Криви власи, Криволици, Лъчковете и Стожари. В други събрани текстове се срещат още Кокошка и Квачка с пилците. Понякога се среща и формата „Влашици“, но в проверените речници и сборници не я открихме. Затова тук използваме потвърдените форми Власи и Власци.

Квачката и нейните пиленца

Най-често срещаният образ е на домашна птица с малките си. Ангел Бонов в „Митове и легенди за съзвездията“ описва най-ярката звезда на купа като квачката, а по-слабите около нея като шестте пиленца. Според него те трептят, сякаш кълват просени зрънца. В други записи народът вижда шест, седем или осем пилета. Образът е позната сцена от двора и е лесно да го видите на небето и днес.

Власци, хайдути и орачи

Другият кръг названия е свързан със звездните разкази. Анчо Калоянов се позовава на записан фолклорен материал (СбНУ 30). Според него Влахчето е най-слабата звезда, „откраднала“ се от Власците. Затова Власците се наричат и Хайдути. В тази фолклорна картина Власците „вървят преди Орачите“, тоест преди съзвездието Орион, наричано още Ралицата (рало с волове и орач отзад). За Ралицата вижте и Орион.

Калоянов прави и интерпретация. Според него вариантите на една балада се делят на две групи по броя на братята: седем и пет. Той свързва тези групи с районите, в които Плеядите се наричат Власци (седморка) и Квачка с пиленца (петорка). Това е негова хипотеза за връзката между небесните имена и фолклорни песни. Тя не е общоприет факт.

Кога ги няма и кога се връщат

Народният календар свързва Плеядите с годишния ход. В Уикипедия и в публикувана подборка „Звездите и народната вяра“ се казва, че Квачката не се вижда от Гергьовден до Летни Тодоровден. Тогава тя „лежи“ някъде да мъти. Източниците обаче се разминават в подробностите. В един текст се твърди обратното: че съзвездието се явявало от Тодоровден до Гергьовден. Затова най-честното е да кажем: българската традиция следи появата и изчезването на купа по календара на светците, а точните формулировки се различават. Един популярен преглед добавя, че българите се ориентирали по Квачката за часа през нощта и за началото на сеитбата. Тук не сме открили научно издание, което да го потвърди.

Астрономически това има разумно обяснение. Купът е в Бик и от късната пролет до началото на лятото е твърде близо до Слънцето и се губи в светлината му. Най-добре се наблюдава през есента и зимата, когато е високо вечер. Така народният календар и небето се съгласуват. За другите народни названия вижте Народни имена на звездите.

Какво е M45 за астрономите

Плеядите са разсеян звезден куп (група звезди, родени заедно от един облак газ и прах). В каталога на Месие са записани като M45. Намират се в съзвездието Бик (Зодия Телец е друго нещо – астрологичният знак, а не съзвездието). Общата им яркост е около звездна величина 1,6 и ъгловият им размер на небето е около четири пъти по-голям от видимия диаметър на пълната Луна.

С просто око повечето хора виждат 6–7 звезди. При тъмно небе са докладвани до 14. Най-ярката се нарича Алкиона. Заедно с Алкиона звездите Електра, Мая, Тайгета, Меропа, Келено и Астеропа носят имената на седемте дъщери на Атлас от гръцката митология. С бинокъл купът разкрива много повече звезди. В него са потвърдени над хиляда членове.

Оценките за разстоянието и възрастта се различават между източниците. Космическият телескоп „Хъбъл“ уточнява разстоянието до около 440 светлинни години. Мисията Gaia (на Европейската космическа агенция) дава близка стойност – около 136 парсека (около 444 светлинни години). За възрастта най-често се цитират 100–125 милиона години. Това е много млада възраст в сравнение със Слънцето. Сините звезди на купа са горещи. Мъгливото сияние около тях е междузвезден прах, който отразява звездната светлина. Според оценки купът ще се разпръсне след около 250 милиона години.

Как да ги наблюдавате

Намерете Плеядите на няколко стъпки. Първо открийте Орион, после Алдебаран (червеникавата звезда в Бик). Купът е на северозапад оттам. Погледнете леко встрани от купа – така слабите звезди се виждат по-добре. С бинокъл ще получите красива картина. Вижте Как да гледаме небето и Бинокъл или телескоп. Научното описание е в Плеядите.

Народно и научно: две различни богатства

Народното име не е „грешка“, която науката трябва да поправя. То е друг начин да се гледа. Преди хората са наблюдавали небето, за да отчитат сезоните и стопанската година. Астрономията пък обяснява какво представляват звездите. Двете могат да се допълват. Тази статия не се занимава с астрологията. Ако ви интересува как се различават астрономията и астрологията, прочетете Разлика между астрономия и астрология.

За вашето следващо излизане

Когато следващия път видите малкото ято на небето, помислете за онези, които са го нарекли Квачка. Те не са имали телескопи, но са го гледали внимателно и са му дали живи имена.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност · Благодарности