Небето — астрономия

Голямата мечка и Големият черпак

Големият черпак е известна фигура от седем звезди в съзвездието Голямата мечка. Двете крайни звезди на „кофата“, Дубхе и Мерак, сочат към Полярната звезда: продължете линията между тях около пет пъти. Така намирате север.

Съзвездие и астеризъм

Голямата мечка (на латински Ursa Major) е едно от 88-те съзвездия, признати от Международния астрономически съюз (IAU). По площ на небето е сред най-големите, трето след Хидра и Дева. Съзвездията са официално очертани области от небето, а не просто фигури от звезди (повече в 88-те съзвездия).

Големият черпак е нещо друго. Той е астеризъм (asterism), т.е. разпознаваема фигура от звезди, която не е самостоятелно съзвездие. Съставят го седем ярки звезди в Голямата мечка: четири образуват „купата“, а три – „дръжката“. От края на купата към края на дръжката са: Дубхе, Мерак, Фекда, Мегрец, Алиот, Мицар и Алкаид. Самото съзвездие е много по-голямо от черпака и включва още звезди, които са по-слаби и образуват лапите, главата и тялото на мечката.

За наблюдатели в България Големият черпак е практически целогодишно над хоризонта, защото е околополюсен (circumpolar). Той описва кръг около северния небесен полюс и никога не залязва. През пролетта вечер е високо в небето, а наесен вечер е ниско на север.

Как да намерим Полярната звезда

Това е най-полезното приложение на черпака:

1. Намерете Големия черпак и купата му – частта, която прилича на кофа.
2. Открийте двете звезди от външната страна на купата, най-далеч от дръжката: Дубхе и Мерак. Наричат се указателни звезди (the Pointers).
3. Прекарайте мислена линия от Мерак през Дубхе и я продължете в същата посока.
4. На разстояние около пет пъти колкото е разстоянието между двете указателни звезди ще стигнете до умерено ярка звезда, която стои почти сама. Това е Полярната звезда (Polaris).

Полярната звезда принадлежи на съзвездието Малката мечка (Ursa Minor) и е в края на дръжката на нейния „малък черпак“. Тя не е най-ярката на небето, но се намира на по-малко от един градус от северния небесен полюс. Затова през нощта останалите звезди се въртят около нея, а тя изглежда почти неподвижна. Повече за нея ще намерите в статията Полярната звезда.

Полезен факт: височината на Полярната звезда над хоризонта е приблизително равна на географската ширина на наблюдателя. В България тя е на около 42–44 градуса над северния хоризонт. Южно от екватора Полярната звезда не се вижда, а там посоката се търси с други ориентири, например Южния кръст.

Ако облаците или светлините на града пречат, помага обратният ориентир: от другата страна на Полярната звезда, приблизително на същото разстояние от нея, колкото е и черпакът, е съзвездието Касиопея с формата на буква W. Двете фигури са като везна около полюса, затова едната почти винаги е по-лесна за откриване от другата. За условията на наблюдение вижте Как да гледаме небето и светлинното замърсяване.

Мицар и Алкор

Втората звезда от края на дръжката е Мицар. Съвсем близо до нея с остро зрение и тъмно небе се вижда слабата Алкор. Двойката Мицар–Алкор е известна визуално двойна звезда (naked-eye double): двете звезди могат да се видят поотделно с просто око, при разстояние между тях около 12 ъглови минути, т.е. приблизително една пета от градуса. В миналото умението да се различат двете често се смятало за проба на зрението.

С телескоп историята става още по-интересна. Мицар се оказва двойна звезда, а наблюдения със спектроскоп показват, че тя е система от няколко звезди. Това я прави един от първите примери за такива открития в астрономията. И Алкор има спътник. Така Мицар–Алкор е цяла многозвездна система, а не просто две звезди. Дали Алкор е гравитационно свързана с Мицар, или двете само изглеждат близо една до друга на небето, дълго време е било обсъждано, а съвременните изследвания я разглеждат като част от една и съща група.

Интересно е и друго: петте средни звезди на черпака – Мерак, Фекда, Мегрец, Алиот и Мицар – се движат през пространството в приблизително една посока и принадлежат към т.нар. Движеща се група на Голямата мечка. Дубхе и Алкаид се движат в друга посока. С течение на хилядолетия формата на черпака бавно ще се променя.

За да разгледате двойката, може да ползвате бинокъл (вижте Бинокъл или телескоп).

Имената в различните култури

Малко части от небето имат толкова много имена:

• Голямата кола – познатото име в България и в други славянски езици, като кола, теглена по небето.
• Големият черпак (Big Dipper) – обичайното име в Северна Америка. Черпакът е съд за загребване на вода.
• Плугът (the Plough) – често име във Великобритания и Ирландия.
• Вагонът на Карл (Charles’s Wain) – старо английско име, също с образа на каруца.
• Седемте мъдреци (Saptarishi) – в индийската традиция седемте звезди се свързват със седем мъдреци.

Изображението на мечка идва от гръцката традиция и е свързано с римското име Ursa Major. Любопитно е, че и в някои коренни култури на Северна Америка купата се разказва като мечка, а звездите на дръжката – като ловци, които я следват. Така едни и същи седем звезди пораждат различни истории по света, а общото между тях е, че хората през вековете са ги използвали за ориентир и като календар.

За да намерите черпака още тази вечер, излезте на тъмно място, оставете очите да привикнат десетина минути и погледнете на север. Със звездите на черпака в ръка ще откриете Полярната звезда, а оттам – всички посоки на света.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност