Небето — астрономия

Полярната звезда: защо не се движи

Полярната звезда (Поларис) изглежда неподвижна, защото стои почти точно над северния полюс на Земята, около който се върти привидно цялото небе. Не е най-ярката звезда, а е средно ярка. Намира се лесно с помощта на Голямата мечка или Касиопея и показва посоката към север.

Близо до северния небесен полюс

Ако снимаш небето с дълга експонация, звездите оставят дъгови следи. Всички те описват кръгове около една точка, а Полярната звезда (Поларис, на латински Alpha Ursae Minoris) е почти в самия център.

Причината е във въртенето на Земята. Нашата планета се върти около въображаема ос, а тази ос сочи към определена точка в небето. Продължена на север, тя пробожда небесната сфера в северния небесен полюс (въображаема точка, около която привидно се върти небето). Звездите не се движат около нас. Само ни се струва така, защото Земята прави един оборот за около 23 часа и 56 минути спрямо звездите.

Поларис е с по-малко от един градус встрани от този полюс. За сравнение, диаметърът на пълната Луна е около половин градус. Затова звездата описва съвсем малък кръг и на око изглежда, че стои на място. Останалите звезди в северната част на небето обикалят около нея.

Полярната звезда не е точно на полюса. В момента е на около три четвърти от градуса от него, а според изчисленията ще се доближи най-много около 2100 година. После отново ще започне да се отдалечава.

Не е най-ярката звезда

Често се мисли, че Северната звезда е най-ярката на небето. Това не е вярно. Поларис е със звездна величина около 2 (скала за яркост, при която по-малкото число значи по-ярко), т.е. умерено ярка. На градско небе се вижда добре, но не се откроява особено. Най-ярката звезда в нощното небе е Сириус, а Поларис отстъпва по яркост на много други звезди.

Звездата е в съзвездието Малката мечка, в края на опашката на Малката мечка, т.е. в края на дръжката на фигурата, известна като Малката кола. Намира се на няколкостотин светлинни години от нас, по общоприетите оценки около 430. Астрономите знаят, че Поларис е цефеида (тип звезда, чиято яркост леко пулсира) и част от система от няколко звезди. Промените в яркостта ѝ са малки и не се забелязват с просто око.

Как да я намерим

Полярната звезда се намира лесно, ако знаеш къде да гледаш. Има два надеждни пътя.

С помощта на Голямата мечка. Намери съзвездието Голямата мечка и двете звезди от края на „казана“, Дубхе и Мерак, които са от страната, противоположна на дръжката. Прекарай мислена линия през тях и я продължи нагоре, приблизително пет пъти разстоянието между двете звезди. Ще стигнеш до Поларис, която е сама в тази част на небето.

С помощта на Касиопея. Когато Голямата мечка е ниско над хоризонта, потърси Касиопея с характерната форма на буквата W. Тя е от другата страна на полюса. Мислена линия от средата на буквата навън сочи към Поларис.

Щом я намериш, ти знаеш къде е север. Ако се обърнеш към нея, гледаш на север. Изтокът е вдясно, западът вляво, а югът зад гърба ти.

Височината на Поларис над хоризонта е приблизително равна на географската ширина на наблюдателя. В София, която е на около 43° северна ширина, звездата е на около 43° над северния хоризонт. На Северния полюс е почти над главата, а на екватора е почти на хоризонта. Затова от Южното полукълбо тя практически не се вижда, освен от места съвсем близо до екватора.

Практичен съвет: гледай далеч от улични лампи и остави очите си да привикнат към тъмнината поне няколко минути. Повече идеи за наблюдение има в статията Как да гледаме небето.

Полярните звезди се сменят заради прецесията

Поларис не е вечната Северна звезда. Земната ос не сочи завинаги в една и съща точка. Тя бавно описва голям кръг, подобно на накланящ се пумпал, и този ефект се нарича прецесия. Пълният цикъл отнема около 26 000 години.

В резултат северният небесен полюс бавно се премества сред звездите. Преди около 5000 години най-близо до него е била Тубан в съзвездието Дракон, която се свързва с епохата на древните египетски пирамиди. След хилядолетия ролята на северна звезда ще премине към други светила, а след около 12 000 години полюсът ще е близо до ярката Вега. Днес полюсът е близо до Поларис, но това е част от дълъг цикъл, а не вечен факт.

Днес на южния небесен полюс няма ярка звезда като Поларис. Там южните наблюдатели ползват други ориентири, например съзвездието Южен кръст.

Накратко

• Поларис изглежда неподвижна, защото е почти на оста на въртене на Земята.
• Тя е умерено ярка, не най-ярката.
• Намира се с помощта на Голямата мечка или Касиопея.
• Ролята на Северна звезда е временна заради прецесията.

Следващия път, когато вдигнеш поглед към небето, ще знаеш, че една тиха точка над северния хоризонт е котвата на цялата нощна картина.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност