Небето — астрономия

Светлинното замърсяване и тъмното небе

Светлинното замърсяване е излишна или лошо насочена изкуствена светлина, която осветява атмосферата и заличава слабите звезди. Затова в града се виждат само най-ярките обекти. За тъмно небе е нужно място далече от големите селища, а скалата на Бортъл (девет степени) показва колко тъмно е то.

Какво е светлинното замърсяване

Светлинното замърсяване е прекомерна, ненужна или лошо насочена изкуствена светлина през нощта. Най-известната му проява е светлинният купол (на английски skyglow) над населените места. Уличните лампи, рекламите и осветлението на сгради изпращат светлина нагоре. Молекулите на въздуха, влагата и прахът я разсейват, и така цялото небе добива сивкав или оранжев оттенък.

Звездите не стават по-малко, но слабите от тях се губят на този фон. Окото различава обект само ако той е достатъчно по-ярък от небето зад него. Под тъмно небе с невъоръжено око се виждат звезди до около шеста звездна величина (мярка за яркост: по-голямото число означава по-слаб обект). В центъра на голям град на цялото небе остават видими едва няколко десетки звезди.

Специалистите различават няколко вида светлинно замърсяване:

• светлинен купол – общото озаряване на нощното небе;
• заслепяваща светлина (glare) – прекалено ярък източник, който пречи на зрението;
• навлизаща светлина (light trespass) – светлина, която попада там, където не е нужна, например в спалня;
• светлинен безпорядък (clutter) – прекалено много и объркващо групирани източници.

Изследване, публикувано през 2016 г. в списание Science Advances (глобален атлас на яркостта на небето), оценява, че над 80% от населението на света живее под светлинно замърсено небе. В САЩ и Европа делът е над 99%. Според същото изследване Млечният път не се вижда от повече от една трета от човечеството.

Скалата на Бортъл (мярка за тъмнината на небето)

Скалата на Бортъл е предложена от американския любител астроном Джон Бортъл и публикувана в списание Sky & Telescope през 2001 г. Тя има девет класа и описва какво се вижда на небето.

• Клас 1 – наистина тъмно небе. Млечният път хвърля забележима светлина, а зодиакалната светлина (слабо сияние по еклиптиката) е очевидна.
• Класове 2–3 – селски небеса. Млечният път е богат на детайли и се виждат много слаби звезди.
• Клас 4 – преход между селско и крайградско небе. На хоризонта се забелязват светлинни куполи.
• Клас 5–6 – крайградско небе. Млечният път се вижда трудно, а при клас 6 само близо до зенита.
• Клас 7 – преход между крайградско и градско небе. Млечният път почти не се забелязва.
• Клас 8–9 – градско небе и център на голям град. Виждат се основно Луната, планетите и най-ярките звезди.

Скалата е приблизителна и описателна. Тя не е уред за точно измерване, но е удобна, защото всеки може сам да определи класа, като погледне небето. Точни измервания се правят с уреди, наречени измерватели на яркостта на небето (sky quality meter).

Влияние върху природата и наблюденията

За астрономията ефектът е най-пряк. Слабите галактики, мъглявините и метеорите от метеорните потоци се губят на светъл фон. Дори голям телескоп не може да върне контраста, който е загубен. Изкуствената светлина пречи и на професионалните обсерватории, затова те се строят далече от градовете, често на високи места.

Светлинното замърсяване засяга и живата природа. Научните публикации описват, че изкуствената светлина може да обърква насекоми, прелетни птици и новоизлюпени морски костенурки, които се ориентират по естествени светлини. Тя може да променя и ритмите на активност на различни животни. Проучванията за влиянието върху човека продължават, а по-безопасният извод е, че нощната светлина си струва да се използва разумно. За здравословни въпроси се обръщайте към лекар.

Хубавата новина е, че светлинното замърсяване е един от най-лесно обратимите видове замърсяване. Достатъчно е светлината да бъде изключена или по-добре насочена. Препоръките на организациите за тъмно небе са прости:

• светлина само там, където е нужна;
• насочване надолу чрез екранирани осветители;
• по-слаба яркост, ако е възможно;
• по-топли цветове, с по-малко синя светлина, защото тя се разсейва най-силно в атмосферата;
• изключване или димиране, когато не е необходима.

Как да намерим тъмно място

За добро небе не е нужно да пътувате до пустиня. Няколко практични стъпки помагат:

1. Отдалечете се от града. Дори 30–60 километра правят голяма разлика, особено ако между вас и града има хълм или планина.
2. Търсете карта на светлинното замърсяване. Има безплатни онлайн карти, базирани на сателитни данни. Те показват къде небето е най-тъмно.
3. Изберете открит хоризонт. Поляна, баир или планинска седловина, далече от улично осветление и автомобилни фарове.
4. Следете Луната. Пълнолунието осветява цялото небе. Най-добри са нощите около новолуние (вижте Луната).
5. Дайте време на очите си. Пълното адаптиране към тъмното отнема около 20–30 минути. Използвайте червено фенерче, което запазва нощното зрение, и избягвайте екраните.
6. Проверете времето. Чистото небе и ниската влажност подобряват видимостта.

Международната организация DarkSky International (основана през 1988 г. като International Dark-Sky Association) отличава места с качествено тъмно небе: паркове, резервати, светилища и общности. Резерватът на тъмното небе (dark sky reserve) обикновено е по-голяма защитена територия с тъмно ядро и околна зона с контролирано осветление. Подобни места има по света, а често и близо до вас, ако потърсите.

Когато сте на тъмно място, опитайте да откриете Млечния път и вижте още съвети в статията Как да гледаме небето. Първата нощ под наистина тъмно небе често е впечатляваща, защото звездите са много повече, отколкото очаквате.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност