Небето — астрономия

Лунните фази: защо Луната променя формата си

Луната не променя формата си. Тя винаги е осветена наполовина от Слънцето, но докато обикаля Земята, ние я виждаме от различен ъгъл и различна част от осветената половина се оказва обърната към нас. Пълният цикъл от новолуние до новолуние трае около 29,5 дни.

Всяка вечер Луната изглежда малко по-различно: тънък сърп, полукръг, светъл кръг. Всъщност самата Луна не се променя. Променя се само гледната ни точка. Тази статия обяснява защо се случва това, как се наричат фазите и как да ги разпознаем без инструменти.

Осветена и неосветена половина

Луната няма собствена светлина. Тя ни се вижда, защото отразява слънчевата. Слънцето във всеки момент осветява половината от Луната, която е обърната към него, а другата половина е в нощ, точно както на Земята. Когато Луната обикаля около нас, ъгълът между Слънцето, Земята и Луната непрестанно се променя. Затова виждаме различно голяма част от осветената половина.

Честа грешка е да се мисли, че фазите са сянка на Земята върху Луната. Не е така. Земната сянка пада върху Луната само при лунно затъмнение, което се случва само няколко пъти в годината и само при пълнолуние. Фазите се виждат всеки месец и са въпрос на гледна точка. Повече за самото небесно тяло ще намерите в статията Луната.

Осемте основни фази

Циклът обикновено се описва с осем стъпки:

1. Новолуние. Луната е между Земята и Слънцето. Към нас е обърната неосветената ѝ страна, затова почти не я виждаме. Изгрява и залязва приблизително заедно със Слънцето.
2. Растящ сърп. След няколко дни се появява тънък сърп в западната част на небето малко след залез.
3. Първа четвърт. Осветена е точно половината от видимия диск. Наричат я „четвърт“, защото Луната е изминала една четвърт от цикъла на фазите, а не защото виждаме една четвърт от нея.
4. Растяща изпъкнала Луна (на английски gibbous, между полукръг и пълен диск). Осветеното се увеличава всяка вечер.
5. Пълнолуние. Земята е между Слънцето и Луната и към нас е обърната цялата осветена половина. Пълната Луна изгрява около залеза и залязва около изгрева.
6. Намаляваща изпъкнала Луна. Осветената част започва да се стопява.
7. Последна четвърт. Отново се вижда половин диск, но осветена е противоположната страна. Луната изгрява около полунощ и е ясно видима сутрин.
8. Намаляващ сърп. Тънък сърп в източната част на небето преди изгрев, след което цикълът започва отначало.

Пълна Луна близо до перигея (най-близката точка от орбитата ѝ) популярно се нарича суперлуна, а името синя Луна се отнася за особен календарен случай. И двете са естествени варианти на същия цикъл.

Синодичен месец

Времето от едно новолуние до следващото се нарича синодичен месец и е средно около 29,53 денонощия. Не е равно на времето, за което Луната прави пълен оборот около Земята спрямо звездите. Този сидеричен период е около 27,32 денонощия. Разликата идва оттам, че докато Луната обикаля, Земята също се придвижва по орбитата си около Слънцето. Луната трябва да измине още малко път, за да заеме същото положение спрямо Слънцето.

Синодичният месец е средна стойност, а реалната дължина на отделен цикъл се колебае с по няколко часа, защото орбитата на Луната не е кръгла. Затова точните моменти на пълнолуние и новолуние се вземат от астрономически алманах или ефемериди, а не от просто броене. Те се дават по универсално време и в различните часови зони датата може да се различава с един ден.

Орбитата на Луната е наклонена на около 5 градуса спрямо орбитата на Земята около Слънцето. Затова при повечето новолуния и пълнолуния Луната минава малко над или под линията Слънце–Земя и затъмнение няма. За тях вижте слънчево затъмнение.

Как да разпознаем растяща и намаляваща Луна

В северното полукълбо, където е и България, правилото е просто:

• Когато осветената част е от дясната страна, Луната расте. Вечерта я виждаме на юг и запад.
• Когато осветената част е от лявата страна, Луната намалява. Тя е по-ясно видима нощем и сутрин.

В южното полукълбо картината е огледална, защото наблюдателят гледа към небето „с главата надолу“ спрямо нас. Близо до екватора сърпът често изглежда легнал като лодка, а не изправен.

Друг сигурен знак е часът. Ако виждаме Луната на вечерното небе, тя обикновено е растяща. Ако е на утринното, е намаляваща. Средно Луната изгрява с около 50 минути по-късно всеки ден, защото се движи по орбитата си в посоката на въртене на Земята.

При тънък сърп понякога се вижда и слабото сияние на останалата част от диска. Нарича се пепелява светлина: слънчевата светлина се отразява от Земята към нощната страна на Луната. Ако искате да наблюдавате, прочетете как да гледаме небето.

Тъй като Луната е приливно заключена, към нас винаги е обърната една и съща нейна страна. Фазите променят само осветеността ѝ, не това коя част виждаме.

Фазите в различните култури

Лунните фази са най-лесният за наблюдение небесен часовник и затова стоят в основата на много календари. Думата „месец“ в много езици е свързана с Луната. Ислямският календар е чисто лунен и месецът започва с първото наблюдение на тънкия сърп. Еврейският и традиционният китайски календар са лунно-слънчеви: месеците следват фазите, а добавянето на допълнителни месеци ги държи в съгласие със сезоните. Датата на Великден в християнската традиция също се определя с връзка към пълнолунието след пролетното равноденствие.

Много култури свързват фазите с обичаи, празници и градинарски поверия. Това са културни традиции. Научните данни не показват надеждна връзка между фазите и поведението на хората, а за по-подробно вижте влияе ли Луната на хората. Как фазите се тълкуват в астрологичната традиция е описано в Луната в астрологията.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност