Небето — астрономия

Рожденият час: как се променя небето за няколко минути

Земята се върти около оста си, затова небето над дадено място се променя непрекъснато: за около 4 минути то се завърта с приблизително 1°, а за около два часа над хоризонта изгрява съвсем различна част от еклиптиката. Точният час на раждане определя кои звезди и съзвездия са били на изток, на юг и на запад. Затова при пресмятане на небето се записват час, място и часови пояс.

Земното въртене и изгряващите съзвездия

Когато гледаме нощното небе, имаме усещането, че звездите се движат. В действителност се върти Земята: един пълен оборот спрямо далечните звезди (звездно денонощие) отнема около 23 часа и 56 минути. Резултатът е видимо дневно движение: звездите, Слънцето, Луната и планетите изгряват на изток, издигат се, преминават през южната част на небето (за наблюдател в северното полукълбо) и залязват на запад.

Небесната сфера описва пълен кръг от 360°, а това означава приблизително 15° на час, или около 1° на всеки 4 минути. Затова две небета, наблюдавани от едно и също място с разлика от няколко минути, са почти еднакви, а с разлика от няколко часа вече изглеждат съвсем различно.

Особено важна е еклиптиката – видимият път на Слънцето през годината, покрай който се движат и Луната и планетите. Тя пресича хоризонта под ъгъл, който зависи от часа, от датата и от географската ширина. Затова точката, в която еклиптиката се издига над източния хоризонт, се мени бързо: средно целият кръг от 360° минава през източния хоризонт за едно денонощие, т.е. около 30° на всеки два часа. Реалната скорост не е равномерна и зависи от географската ширина и от това коя част от еклиптиката изгрява в момента.

Какво се променя бързо и какво бавно

Не всичко на небето се променя със същата скорост. Може да се мисли на три нива.

Много бързо – изгледът спрямо хоризонта. Височината и посоката на всяко небесно тяло се променят от минута на минута. С въртенето на Земята се сменя и кое съзвездие изгрява на източния хоризонт. Именно затова изгряващата точка на еклиптиката (в астрологичната традиция тя се нарича асцендент) е най-чувствителна към часа. Свързаното с нея астрологично разделяне на небето на сектори, наричани домове, се променя заедно с нея.

Постепенно – Луната. Луната обикаля Земята за около 27 дни и спрямо звездите се премества приблизително с 13° на денонощие, или около половин градус на час. Това е горе-долу видимият ѝ диаметър. В рамките на един ден положението ѝ спрямо звездите се променя забележимо, а фазата ѝ – слабо.

Бавно – Слънцето и планетите. Слънцето се измества спрямо звездите с около 1° на денонощие. Меркурий и Венера се движат по-бързо от външните планети, но за няколко часа положението им спрямо звездите се променя малко. Юпитер, Сатурн и по-далечните планети се придвижват още по-бавно. Затова две раждания с няколко часа разлика обикновено имат почти еднакви положения на планетите, но съвсем различен изглед на небето спрямо хоризонта.

Изводът е прост: денят определя до голяма степен къде са планетите на фона на звездите, а часът и мястото определят как е завъртяно небето над хоризонта. За повече за връзката с времето по звездите вж. звездното време.

Откъде да намерим точния час

Най-надеждният източник е официален документ. Възможностите са:

• Удостоверение за раждане или акт за раждане. В много страни часът е записан в оригиналния документ или в пълното му копие.
• Болнична документация. Изписката или картонът от родилния дом често съдържат час.
• Близки. Родителите или други роднини понякога помнят часа или са го записали в семеен албум, бебешки дневник или в картичка.
• Общинска или гражданска служба. Можете да поискате препис от акта.

Спомените са ненадежден източник: хората често закръглят часа до „около обяд“ или „рано сутринта“. Ако имате само приблизителен час, най-добре е да го запишете като приблизителен. Какво да правите в такъв случай, обяснява статията Какво ако не знам часа. За начина, по който обработваме личните данни, вж. Лични и рождени данни.

Местно време, часови пояс и UTC

Часът, записан в документа, е местно време – времето по часовниците на мястото на раждане. За да се изчисли небето точно, той трябва да се преведе в единна скала. Тази скала е UTC (координирано универсално време) – световният стандарт, по който се уреждат часовниците в целия свят.

Преобразуването изисква три неща:

1. Мястото – град и страна, от които се определят координатите и часовият пояс.
2. Часовият пояс – отместването от UTC към момента на раждането. Подробности има в статията за часовите пояси.
3. Лятното часово време – в много страни часовникът се премества с час през лятото. Правилата са се меняли през десетилетията и се различават от държава на държава.

За историческите промени се ползва базата данни за часовите пояси (tz database, известна още като IANA time zone database), която събира правилата на различни региони през годините. Например една и съща дата в различни години може да има различно отместване от UTC. Затова не бива да се предполага, че дадено място винаги е имало днешното си отместване от UTC.

Ако часът е записан, преди на съответното място да е въведено стандартно време, може да е ползвано местното слънчево време, което зависи от географската дължина. Такива случаи изискват повече внимание.

Накрая, точните положения на небесните тела се смятат от ефемериди – таблици на положенията им във времето (вж. Ефемериди и точност). С правилен час в UTC и правилно място изчислението показва небето, каквото е било над мястото в онзи момент. В астрологичната традиция този изглед се използва за съставяне на натална карта, но самата астрономия на въртящото се небе е независима от тълкуването.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност