Небето — астрономия

Уран: планетата, която се търкаля

Уран е седмата планета от Слънцето. Оста му е наклонена на около 98°, затова обикаля почти „легнал на една страна“. Открит е през 1781 г. от Уилям Хершел, а при много тъмно небе се вижда на границата на видимостта с просто око.

Уран е седмата планета от Слънцето и една от най-необичайните в Слънчевата система. Той се върти почти легнал на една страна, има бледозелено-синкав цвят и е толкова далеч, че е останал незабелязан за хилядолетия на наблюдение на небето.

Откриването от Уилям Хершел

На 13 март 1781 г. английският астроном от германски произход Уилям Хершел оглежда небето от градината си в Бат с телескоп, който сам е изработил. Забелязва обект, който не прилича на точка като звездите, а има видим диск. Първоначално го смята за комета.

След като и други наблюдатели проследяват движението му, става ясно, че обектът се движи по почти кръгова орбита далеч отвъд Сатурн. Това е планета. Тя е първата, открита с телескоп, и удвоява размерите на познатата дотогава Слънчева система. Преди това петте планети до Сатурн са били известни от древността, защото се виждат с просто око.

Хершел предлага името Georgium Sidus („Звездата на Георги“) в чест на британския крал. Извън Англия то не се приема. Немският астроном Йохан Боде предлага името Уран, по гръцкия бог на небето Уранос. Така Уран е единствената планета, наименувана по гръцко, а не по римско божество в латинизиран вид. Повече за Сатурн, последната планета, известна от древността, има в отделна статия.

Огромният наклон на оста

Осите на повечето планети са близо до перпендикуляра на орбиталната им равнина. Оста на Земята е наклонена на около 23,4°. При Уран наклонът е около 98°, тоест планетата се върти почти „на една страна“. Тъй като наклонът е над 90°, формално въртенето ѝ се определя като ретроградно (обратно на посоката на въртене на повечето планети).

Последствията са впечатляващи. Орбитата на Уран продължава около 84 земни години. Затова всеки от полюсите му получава около 42 години слънчева светлина, а после около 42 години тъмнина. Това са най-екстремните сезони в Слънчевата система. Земните сезони също идват от наклон на оста, но много по-умерен.

Защо е наклонен? Учените не са напълно сигурни. Най-разпространената хипотеза е, че в ранната история на системата Уран е бил ударен от голямо тяло, вероятно с размерите на Земята, или от няколко по-малки. Това е хипотеза, подкрепена от компютърни модели, а не доказан факт. Наклонът на лунната и пръстеновата система на Уран следва наклона на планетата, което съвпада с идеята, че те са се формирали или пренаредили след събитието.

До днес единственият космически апарат, посетил Уран отблизо, е Вояджър 2 на NASA. Той прелита през януари 1986 г. и изпраща първите близки снимки на планетата, нейните пръстени и луните ѝ. Повечето ни познания идват от този кратък прелет и от наблюдения с телескопи.

Ледените гиганти

Уран и Нептун са наричани ледени гиганти, за да се различават от газовите гиганти Юпитер и Сатурн. Уран е с диаметър около четири пъти по-голям от земния и маса около 14 пъти по-голяма от земната.

Атмосферата му е основно от водород и хелий с малко метан. Именно метанът поглъща червената светлина и придава на планетата синьо-зелен оттенък. В недрата си, според съвременните модели, Уран съдържа много вода, амоняк и метан. В астрономията тези вещества се наричат „ледове“, дори когато са горещи и под огромно налягане, а не защото планетата е направена от лед като в фризер. Атмосферата на Уран е една от най-студените, измервани в Слънчевата система, с температури под минус 200 °C.

Планетата има система от слаби пръстени и над 25 познати луни. Необичайно е, че голямата част от тях са наименувани по герои от произведенията на Шекспир и Александър Поуп, а не по митологични фигури.

Може ли да се види с просто око

Да, но при подходящи условия. Яркостта на Уран е около звездна величина 5,4–6, затова се вижда едва-едва с невъоръжено око и само при много тъмно небе, далеч от градските светлини. На практика е нужно да знаете точно къде да гледате, а това става с помощта на звездна карта или приложение.

Най-лесният начин е да го намерите с бинокъл. Той изглежда като слаба звезда, а в малък телескоп се вижда като мъничък синкаво-зеленикав диск. Уран винаги е близо до еклиптиката, затова търсете го сред зодиакалните съзвездия. Градското осветление затруднява наблюдението, затова вижте и съветите за светлинното замърсяване и за наблюдение на небето.

По-културната страна на Уран, как традицията го тълкува символично, е различна тема и не е част от астрономията. Тя е разгледана отделно в Уран в астрологията. За разликата между двете области вижте астрономия и астрология.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност